Въведение
Мой близък ми посочи вчера информация от неназован източник във Financial Times, че Европейският съюз сериозно обмисля дигиталното евро – бъдещата централнобанкова дигитална валута (CBDC) на еврозоната – да бъде изградено върху публични блокчейн технологии като Ethereum или Solana. Няма да крия, че тази информация ме хвана неподготвен.
Тази идея е на пръв поглед революционна. Европейската централна банка (ЕЦБ) досега предпочиташе изцяло частен, контролиран дизайн, който да гарантира сигурност, съвместимост със законодателството и защита на личните данни. Публичните мрежи винаги са били извън масата заради рисковете и законовите несъвместимости.
Днес обаче, в контекста на нови закони в САЩ и засилващото се геополитическо напрежение, Брюксел и Франкфурт изглежда преосмислят позицията си.
Моите предишни позиции – защо бях скептичен
Миналата година писах подробно за това в статията “The Programmable Piggy Bank: Privacy Worries and the Future of Digital Euro”. Тогава позицията ми беше ясна: Европа няма да се обърне към публични блокчейн мрежи. Причините не са, че технологиите са "лоши“ или "неприложими“, а че са несъвместими с европейската политика и законодателство.
Причина №1: GDPR и регулации
Публичният блокчейн е неизтриваем по дефиниция. В Европа съществува "правото да бъдеш забравен“ – част от GDPR. Двете неща са несъвместими. Какво ще стане, ако транзакция съдържа лични данни и трябва да бъде изтрита? В публичен блокчейн това е невъзможно.
Причина №2: Скорост и мащабируемост
Visa и Mastercard обработват хиляди транзакции в секунда:
- Visa твърди, че мрежата ѝ може да обработи 65,000 TPS в пик.
- Mastercard отчита устойчиво над 5,000 TPS
Ethereum в реалност обработва ~30 TPS, Solana при добри условия стига няколко хиляди TPS, но с компромиси в сигурността. Разликата остава огромна.
Причина №3: Киберсигурност и хакове
Публичните блокчейн мрежи имат дълга история от пробиви и загуби. Web3 is Going Great е пълен с примери:
- Ronin Bridge (2022) – $625 млн. откраднати;
- Poly Network (2021) – $600 млн.;
- Wormhole (2022) – $325 млн.;
- Coincheck (2018) – $530 млн.
Всеки един от тези случаи е сравним с "обир на века“. Ако подобно нещо се случи в света на традиционните финанси, ефектът би бил вълна от паника и недоволство на вложителите.
Защо промяната идва сега?
Отговорът не е технологичен, а политически.
Новото законодателство в САЩ
През лятото Конгресът прие Genius Act – закон, който регулира стейбълкойните и прави незаконно издаването им без лиценз. Законът дава рамка на частни компании да издават "стабилни“ дигитални долари, обвързани с държавен дълг. Твърди се, че европейските законодатели били изцяло неподготвени от този закон. Странно, защото той не се появи от нищото. Нищо, де, нека им посоча поще два закона, които минаха междувремемно и дано сега са по-подготвени:
- Clarity Act – дефиниращ статута на дигиталните активи;
- Anti-CBDC Surveillance State Act – забранява на Федералния резерв да издава дигитална валута директно на граждани или чрез посредници.
Политиката на Доналд Тръмп
САЩ под управлението на Тръмп тръгват в посока частни дигитални пари, емитирани от корпорации, и се противопоставят на идеята за държавен дигитален долар. Това е и част от по-широката стратегия за ограничаване на независимостта на FED.
Как изглежда това от Европа
За Брюксел и Франкфурт ситуацията е ясна: ако Европа не реагира, дигиталните долари под формата на стейбълкойни могат да завземат международните разплащания. Както доларът доминира традиционните финанси, така и дигиталният долар може да "доларизира“ изцяло новата дигитална ера.
Европейската уязвимост
Европейската икономика е силно зависима от САЩ:
- 65% от плащанията в еврозоната минават през Visa и Mastercard
- Популярните дигитални разплащания (Apple Pay, Google Pay, PayPal) също са американски.
- 99% от стейбълкойните са вързани към щатския долар.
Филип Лейн, главен икономист на ЕЦБ, предупреди преди време:
“Тази зависимост излага Европа на риск от икономически натиск и ограничава стратегическата ѝ автономия.”
С други думи, ако Европа не създаде алтернатива, може да загуби контрол върху собствената си парична система.
Възможни модели за дигиталното евро
ЕЦБ досега виждаше проекта така: централно управлявана инфраструктура и евентуално private-permissioned blockchain (подчертавам "евнтуално" ако въобще се използва тази технология). Това дава предимства в сигурността, контрола и регулациите.
Новата идея е радикална: публичен блокчейн. Но това поражда проблеми:
- Скорост и надеждност;
- Киберсигурност;
- GDPR несъвместимости;
- Потенциален конфликт с паричната политика.
Хибридният модел – възможното бъдеще
От години се обсъжда комбиниран подход: частна инфраструктура за ядрото на системата и публичен блокчейн за определени случаи на употреба (например сетълмент или интероперабилност).
Да не влизам изцяло в месианска роля, но за това писах още през далечната 2018 г.: “The division between private and public blockchains is blurring” Днес виждаме подобни експерименти – партньорства между R3 и Solana, които търсят точно този баланс.
Ще има ли време за радикална промяна?
ЕЦБ трябва да публикува доклада за дизайна на дигиталното евро през октомври.
Честно казано, съм скептичен, че ще имат готовност да включат публичен блокчейн като сериозна опция – прекалено амбициозно е и технологично, и политически, както и ми звучи спекулативно.
По-вероятно е процесът по финализиране на дизайна да бъде удължен. Но самият факт, че темата се обсъжда, показва колко сериозно е геополитическото напрежение.
Защо на Европа ѝ трябва дигитално евро – независимо от формата
Независимо от това дали ще бъде върху публичен или частен блокчейн, Европа има нужда от дигитално евро:
- За да намали зависимостта от САЩ и техните плащания.
- За да предложи алтернатива на долар-базирани стейбълкойни.
- За да изгради дигитална автономия и контрол върху бъдещето на парите.
Както каза Лейн:
“Дигиталното евро не е просто адаптация към дигиталната ера. То е гаранция, че Европа контролира своето финансово бъдеще.”
Заключение
Идеята дигиталното евро да се качи върху публичен блокчейн изглеждаше немислима само преди година. Днес, в контекста на американския натиск и глобалната надпревара, тя вече е част от дебата.
Оставам леко скептичен към реализацията – технологиите все още не са на нивото на Visa и Mastercard, GDPR остава огромна пречка, а историята на публичните мрежи е пълна с болезнени обири.
Но също така вярвам, че бъдещето може да е хибридно – комбинация между публични и частни блокчейн технологии. И че какъвто и да е дизайнът, Европа няма време за губене.
Бел. Освен управител на ИНДУСТРИЯ, авторът защитава интересите на Европа в комитетите за стандартизиране на Blockchain и AI технологии в ISO. Експерт е и към Digital Euro Association.
Повечето неща, по които работи и пишем на тема блокчейн и цифрови валути можете да намерите в международния сайт на фирмата.
