Бях си дал малко почивка от писането на блог статии. Имахме доста работа напоследък и споделянето на подобни разсъждения остана на втори или трети план. С тази статия искам да се обърна към хората, които смятат, че AI идва с плавен преход и меко кацане. По-добре, затегнете коланите. Изкуственият интелект вече е в ролята на пилот-стажант, който е излетял с пълен самолет, а турбуленцията тепърва предстои.
Трилионният въпрос
Само четири компании – Google, Amazon, Microsoft и Meta – ще похарчат близо 750 милиарда долара за инфраструктура за AI тази и следващата година. Според Morgan Stanley глобалната инвестиция ще достигне 3 трилиона долара до 2029 г. (статията е платена).
Големият въпрос е – каква възвръщаемост ще донесе този безумен разход?
95% провал
MIT публикува доклад, според който 95% от корпоративните проекти с Generative AI нямат никаква възвръщаемост.
Тоест, изсипваме трилиони, а резултатите са на практика нищо.
Петте причини за катастрофа
- Липса на интеграция – мощни модели, слабо вплетени в бизнес процесите на фирмите и организациите, за които са предназначение.
- Фокус върху грешните области – пари в маркетинг, вместо в бек-офис автоматизация.
- Синдромът "ще си го направим сами“ – вътрешните разработки се провалят два пъти по-често от партньорствата.
- Нереалистични очаквания – вярваме в моментен растеж, но внедряването е дълга писта.
- Пропаст в научаването – организациите и инструментите не се адаптират достатъчно бързо. Има и "resistance to change".
Дежа вю или нова игра?
Тази сцена вече сме я гледали. Блокчейнът преживя същото – хайп, милиарди инвестиции, обещания за нова ера. После дойде студен душ – провалени проекти, спекула и разочарование. Преди седмица писах за това подробно: AI hype vs Blockchain hype.
И все пак, разликата е съществена. Blockchain остана нишов извън крипто, докато AI вече е навсякъде – от чатботове и автоматизация до биотехнологии и нови материали.
Когато AI работи
- Биотехнологии – ускорено откриване на нови лекарства чрез анализ на молекули.
- Роботика – автономни системи за складове и логистика.
- Материалознание – откриване на нови сплави и батерийни технологии.
- Бек-офис автоматизация – елиминиране на аутсорсинг и външни агенции чрез автоматизирани процеси.
Това са области, в които AI вече се изплаща. Но те са изключения, не правило.
Илюзията "vibe coding“
Най-опасната илюзия в момента е “vibe coding” – идеята, че можеш да правиш софтуер почти изцяло с AI.
Да, AI е отличен помагач – генерира шаблони, проверява синтаксис, предлага варианти. Но като основен и единствен начин за кодиране – не работи.
Имаме познат, който (по мнение на колеги) използва 75–80% AI в нещата, които прави. Резултатът? Повърхностни решения, бързи прототипи, но без реална дълбочина. AI не разбира контекста на бизнеса, не усеща логиката на сложен процес, не мисли за сигурността. Прекаленото доверяване води до плъзгане по повърхността.
Мениджърският хайп: комедия или трагедия?
Не е само в коденето. И в мениджмънта виждаме AI-хайп в чист вид. Fortune даде пример с IgniteTech – там CEO-то наредил „всеки понеделник да е AI Monday“. Никакви клиентски срещи, никакви бюджети – само AI. Когато екипът не проявил достатъчен ентусиазъм, той сменил почти 80% от служителите за по-малко от година.
Това е културата на "AI на всяка цена“. И ако изглежда като пародия – проблемът е, че е истина. Такива решения обикновено не водят до иновация, а до вътрешна парализа и страх.
По-широката картина
Истинският риск не е, че AI няма да работи. Рискът е, че ще го използваме погрешно:
- Сляпо доверие, вместо критично мислене.
- Мания за бързи печалби, вместо търпение за интеграция.
- Мениджърски лозунги "AI или смърт“, вместо балансиран подход.
Карлота Перес напомня: няма „златен век“ без катастрофа и без обществото да си постави ясни граници.
В миналото това е било антитръст, социални системи, регулации. Днес това е балансът между иновация, етика и устойчивост.
Златният век след катастрофата
Историята показва, че няма "златен век“ без катастрофа. Ще има фалирали стартъпи, отписани инвестиции, сривове на пазара. Сам Алтман директно призна: „Някои инвеститори ще изгубят много пари.“ (платена статия).
Но AI не е blockchain 2.0. Този път имаме реална инфраструктура, реални приложения и милиони хора, които вече го ползват ежедневно.
В какво вярвам
Аз вярвам, че AI ще се окаже най-полезен там, където не претендира да замени човека, а го допълва. Вярвам, че бъдещето ще е на тези организации и екипи, които го възприемат като инструмент, а не като религия. Вярвам, че ще минем през катастрофи и провали, но именно от тях ще се изгради по-здрава инфраструктура и по-здраво разбиране за границите на технологиите. И вярвам, че ако има "златен век на AI“, той ще принадлежи не на компаниите с най-големите бюджети, а на тези, които умеят да интегрират интелигентността (и изкуствена, и човешка) – в обща посока.
Ред. Два часа след публикуването на статията започна една дискусия в публичния ми профил във Facebook. Добавям, че за мен AI е супер полезен, но само когато стъпва върху много знание и върви ръка за ръка с огромна доза критично мислене. Ако ти не си експерт в областта, за която търсиш съдейстиве, няма да разбереш дали получаваш помощ или халюцинация. Няма и да разбереш и кога AI "премълчава" дадена информация от теб (често срещан ефект от работата на "черната кутия", каквато несъмнено е AI). Абсурд е да приемаме предложеното от AI като чиста монета. Хората първо трябва да се научат как да задават въпроси. Едва след това можем да говорим доколко отговорите са достоверни и приложими.
Бел. Освен управител на ИНДУСТРИЯ, авторът се занимава със стандартизиране на Blockchain и AI технологии в ISO. Снимката към статията е от строежа на гигански център за данни в Ебилийн, Тексас - част от инициативата Stargate, подкрепена от OpenAI, Oracle и SoftBank.
