Признавам си, че рестартът в писането ми на блог статии с Подгответе се здраво да задруса в кабината на самолета с изкуствен интелект и фактът, че беше споделена от много хора и съответно прочетена от няколко хиляди ми подейства много мотивиращо. За подготовката на тази статия ме предизвикаха две други - България е на последно място по интеграция на индустриални роботи в ЕС (поредната класация, в която сме последни) и Очаква се забавяне в ръста на инсталираните индустриални роботи в България през 2025 г., идваща от доклада на PARAi, на която INDUSTRIA е член.
Уморен съм България все да е последна в класации – този път последни по индустриални роботи, преди по производителност и по доходи. Но точно в това изоставане виждам и шанс за промяна: ако тръгнем сериозно по пътя на роботизацията и производството с висока добавена стойност, можем да обърнем статистиката.
България от години се възприема като страна с евтина работна ръка – фактор, който привлича чужди инвеститори в сектори като асемблиране, текстил и хранителна промишленост. Но този модел е на изчерпване. Демографските данни показват, че страната е сред най-бързо застаряващите общества в ЕС, а недостигът на работна ръка вече е хроничен.
В развитите икономики като Япония, Германия и Южна Корея застаряването доведе до масова роботизация. В България обаче ситуацията е различна – по данни на Международната федерация по роботика (IFR), през 2022 г. у нас е имало едва 18 индустриални робота на 10 000 заети лица, докато средното ниво за Европа е 106, а в Германия – 429. В Южна Корея броят надхвърля 1000. България е на последно място в ЕС по интеграция на индустриални роботи. Данните са от посочените в началото статии.
Симптомите на отлагането
Според проучване на KUKA Robotics и BluePoint, у нас работят около 2000 индустриални робота, основно в сфери като пакетиране и етикетиране, хранителна промишленост, дървообработка, заваряване и логистика. Над 85% от фирмите, които вече са внедрили роботи, са удовлетворени – те посочват повишена производителност, по-добро качество и по-голяма надеждност.
И все пак – България изостава. Професионалната асоциация по роботика, автоматизация и иновации (PARAi) прогнозира забавяне на ръста през 2025 г. – 8.2% при близо 10% през 2024. Основните причини са липсата на квалифицирани инженери за програмиране и интеграция на роботи, както и спадове в част от преработващата промишленост (метали, хартия). Въпреки това броят на индустриалните роботи у нас ще се увеличи до 30 на 10 000 работници през 2025 г. – почти двойно спрямо 2022 г.
Капанът на малките серии
Българското производство има и друга особеност – то е концентрирано в малки серии. В практиката на местните предприятия често се казва: "Пускаме робота само ако серията е голяма“. При малки обеми роботизацията често е икономически неефективна. Това е реален структурен проблем: докато автомобилостроенето или електрониката в голям мащаб оправдават масова автоматизация, българските фирми работят в ниши, където възвръщаемостта е по-трудна.
Уроците от Адидас
Трябва да се внимава, защото дори глобални корпорации имат проблеми с "пълната автоматизация и роботизация“. Пример са т.нар. "Speedfactories“ на Adidas в Германия и САЩ – изцяло роботизирани фабрики, които трябваше да бъдат модел за бъдещето. Проектът бе прекратен, защото фабриките бяха далеч от основните източници на суровини. Роботизацията сама по себе си не е достатъчна, ако веригата на доставки не е оптимизирана и затова Speedfactories затвориха.
Какво правят богатите икономики
През август 2025 г. на срещата в Джаксън Хоул управителите на Японската централна банка, ЕЦБ и Bank of England предупредиха, че без чуждестранни работници няма как да се компенсира застаряването(платена статия). Казуо Уеда (гуверньор на BoJ) подчерта, че в Япония чужденците са малко, но вече осигуряват половината от ръста на работната сила. Кристин Лагард (ЕЦБ) предупреди, че еврозоната ще загуби 3.4 млн. души в трудоспособна възраст до 2040 г., ако няма приток на мигранти.
Големите икономики могат да си позволят подобна политика – но България едва ли ще може да се конкурира за достатъчно квалифицирани мигранти. Остава ни или да "внасяме“ още по-евтина работна ръка, или да заложим на роботи.
Как да излезем от капана: мерки и решения
Проблем / Фактор | Текущо състояние | Възможни решения |
Структура на икономиката | Силна зависимост от услуги и производство в малки серии (текстил, храни, метал, електроника в нишови обеми). Трудно за мащабна роботизация. | - Насърчаване на гъвкави роботизирани системи за малки серии (collaborative robots, reconfigurable automation). - Държавни стимули за фирми, които внедряват автоматизация именно в нискообемни производства. - Подкрепа за клъстери, които споделят роботизирана инфраструктура. |
Инвестиционен капацитет | Фирмите работят с ниски маржове и трудно поемат високите начални разходи за роботи. | - Държавни и европейски програми за финансов лизинг/субсидиране на индустриални роботи. По принцип не харесвам такива програми, защото по правило се изкривяват, но е факт, че бизнесът ги очаква. - Данъчни облекчения за автоматизация. - Модели "робот като услуга“ (Robot-as-a-Service) – плаща се абонамент вместо голяма еднократна инвестиция. |
Културен и управленски фактор | Липса на национална стратегия за роботизация. Фирмите действат тактически и краткосрочно. | - Изработване на държавна стратегия за автоматизация по примера на Германия и Южна Корея. - Въвеждане на програми за обучение на мениджъри и инженери в роботика. - Насърчаване на партньорства университет – бизнес – интегратори. |
Алтернативи (евтин труд) | Масово се използва внос на работници от Азия като "временна кръпка“. | - Признаване, че миграцията е само частично решение. - Балансирана политика: ограничен внос на работна ръка + систематично увеличаване на дела на роботите. - Фокус върху работници за поддръжка и интеграция на роботи, а не само физически труд. |
Демография + контекст | Застаряващо население, но все още с "буфер“ от евтин труд и миграция. | - Превантивни мерки: ако изчакаме, натискът ще стане критичен. - Дългосрочна визия: до 2035 г. България да достигне поне средното ниво на ЕС (219 робота на 10 000 души). Това изисква ускорен ръст над 15% годишно в следващото десетилетие. |
Голямото бреме на "евтиния“ имидж
България не може вечно да бъде "евтина“. Този етикет е тежко бреме – отблъсква иновации, задържа инвестиции и обрича икономиката да бъде зависима от ниски заплати и ниска производителност. Ако искаме да избегнем това, трябва да търсим производства с висока добавена стойност – такива, които оправдават роботизацията и дават шанс на страната да излезе от стигмата.
Не е достатъчно просто да изберем между "роботи“ и "внос на още по-евтини работници“. Трябва да сменим самата логика: от оцеляване чрез евтиния труд към растеж чрез автоматизация, технологии и висока стойност. Само така България ще се измъкне от капана, в който сама се поставя.
Бел. Снимката към статията е на Simon Kadula от Unsplash.
